ЛОШО ОБСЛУЖВАНЕ
Действащи лица:
МЪЖ 1
МЪЖ 2
Бар/ресторант. Навън вали. МЪЖ 1 седи на маса, пие и чака някого. След известно време влиза МЪЖ 2, оглежда се, вижда го.
МЪЖ 2: Извинявай, че позакъснях. Какво става?
МЪЖ 1: (Гледа часовника си.) Нищо.
МЪЖ 2: Нищо?
МЪЖ 1: Нищо.
МЪЖ 2: Какво си брадясал? Брада ли пускаш? О-о-о... да... Стана доцент и пускаш брада...
МЪЖ 1: (Прекъсва го.) Не можах да се изтърпя в огледалото тази сутрин.
МЪЖ 2: Моля?
МЪЖ 1: ... и сутринта преди това, и сутринта преди нея...
МЪЖ 2: Не можа да се погледнеш в огледалото (смята на пръсти) една- две-три сутрини подред и затова не се избръсна?
МЪЖ 1: Да.
МЪЖ 2: Аз значи трябва да ходя с такава брада, до тук догава.
МЪЖ 1: (Вторачен в чашата си.) Хм...
МЪЖ 2: И защо не се избръсна тази сутрин и сутринта преди това, и предната сутрин?
МЪЖ 1: (Сеща се.) А-а...
МЪЖ 2: (Оглежда се.) Абе има ли обслужване тук?
МЪЖ 1: Преди три вечери... след като се върнах от работа, след като гледахме телевизия с жена ми и Криси...
МЪЖ 2: На колко стана тя?
МЪЖ 1: Година по-млада от мен, забрави ли?... Кум беше на сватбата ни.
МЪЖ 2: За дъщеря ти питам...
МЪЖ 1: О, на единайсет...
МЪЖ 2: Растат децата... И?
МЪЖ 1: И... след като й помагах й да си напише домашното...
МЪЖ 2: По какво?
МЪЖ 1: (Ядосва се.) Какво значение има по какво! Разказвам нещо тук, ще спреш ли да ме прекъсваш!
МЪЖ 2: (Оглежда се за обслужване.) Ако само имах нещо за пиене...
МЪЖ 1: Докъде бях стигнал?
МЪЖ 2: Как не си следиш мисълта! Дъщеря. Домашно...
МЪЖ 1: По география...
МЪЖ 2: Че ти какво зн... Извинявай... Да?
МЪЖ 1: (Пауза. Чуди се дали да продължи. Пие.) И... след това наготвихме заедно вечеря, запалихме свещи, аз пуснах музика, подредихме масата, дъщеря ми сервира вечерята.(Пауза. Гледа го изпитателно.) Ако беше попитал какво сме вечеряли, щях да ти прасна един между очите.
МЪЖ 2: Не съм те питал.
МЪЖ 1: Затова и не ти праснах един между очите.(Миг.) Спагети.
МЪЖ 2: (Облизва се.) М-м-м-м... Да?
МЪЖ 1: Вечеряхме... пихме едно хубаво каберне... чилийско...
МЪЖ 2: Напомни ми после да ти кажа нещо за чилийското каберне. Продължавай.
МЪЖ 1: И Криси легна. Ние останахме на масата докъм десет, десет и нещо, приказвахме... После гледахме началото на някакъв филм, но и на двамата не ни хареса. После си легнахме. Тя си чете нещо. Аз си чета нещо.
МЪЖ 2: Идилия.
МЪЖ 1: Точно така... и после заспиваме.
МЪЖ 2: Какво трябва да направя, за да дойде някой тук, да ни обслужи?! И?
МЪЖ 1: И! И... толкова.
МЪЖ 2: И какво толкова?
МЪЖ 1: Ами... толкова... Толкова помня.
МЪЖ 2: И затова ли трябваше да изляза по-рано от важна среща с директор на театър, да гоня такси в този дъжд, да седя тук на празна ясла?
МЪЖ 1: Ти си ми най-добрият приятел, копеле. Аз на тебе, ако не...
МЪЖ 2: Добре. Радвам се, че те излушах. Чакай да отида да си взема нещо за пиене от бара, че тук май ни забравиха... (Изправя се.)
МЪЖ 1: (Някак равно.) През нощта съм се опитал да й го вкарам отзад.
МЪЖ 2: (Замръзва. Сяда пак.) Ей-й-й.
МЪЖ 1: Да.
МЪЖ 2: (Чуди се какво да каже, отпива от почти празната чаша на МЪЖ 1, оглежда се.) Ебати обслужването!
МЪЖ 1: Събудил съм я... бил съм надървен и съм се опитвал да... (показва) отзад.
МЪЖ 2: Тя как е разбрала?
МЪЖ 1: Ами как е разбрала!
МЪЖ 2: Имам предвид... как е разбрала, че искаш в задника!
МЪЖ 1: (Ядосва се.) Ей, внимавай как говориш за жена ми! Какви са тия глупости!
МЪЖ 2: Извинявай, брат, ама.... много си труден тази вечер.
МЪЖ 1: Вълнувам се! Да не ми се случва всяка нощ да...
МЪЖ 2: Питах те как е разбрала, че искаш да я...
МЪЖ 1: Да... знам какво искаш да питаш. Ами разбрала е.
МЪЖ 2: Щото тя тая зона там е много деликатна.
МЪЖ 1: Коя зона?
МЪЖ 2: Тая зона... там... Как е разбрала тя, че искаш да я... това... точно там?
МЪЖ 1: Ами аз почти съм го вкарал точно там!
МЪЖ 2: Ай-ай-ай! Успял ли си?
МЪЖ 1: Не. Тя ме отблъснала. И аз някак съм се укротил.
МЪЖ 2: Заспал си пак.
МЪЖ 1: Заспал съм пак?( Пауза.) Ти не ме ли слушаш?
МЪЖ 2: Слушам те.
МЪЖ 1: Не ме слушаш. Не съм заспал пак! Защото не съм се събуждал!
МЪЖ 2: Не си? Ами... какво толкова тогава?
МЪЖ 1: Какво толкова?!
МЪЖ 2: Да. Какво толкова. Сънувал си нещо, надървил си се и...
МЪЖ 1: И? Няма тука И! Истината е, че не съм бил и заспал. Тя казва, че съм бил с отворени очи и съм изглеждал съзнателен. И... целенасочен... И ... въобще... буден!
МЪЖ 2: Възбуден!
МЪЖ 1: Това ясно. (Прави жест на ерекция.)
МЪЖ 2: (Миг. Плахо.) Да не би тогава тя да е...
МЪЖ 1: Тя да е сънувала? Хм, де да беше така! Сутринта моите слипове бяха обути наопаки.
МЪЖ 2: Ами... значи си бил в някакво такова състояние.
МЪЖ 1: Ама какво състояние, бе, брат?! Аз... Знаеш ме.
МЪЖ 2: От такъв. (Показва.)
МЪЖ 1: Затова се обадих на теб. (Пауза.) След толкова години с нея. След толкова любов... детето... и семестри, и изпити... и изпитания... След толкова живот, след всичките тези... хора и трудности, и радости, и нагоре, и надолу... и тук, и там, и смях, и плач, и часове... и ...
МЪЖ 2: И?
МЪЖ 1: И! И... какво “и”? След всичко това... След една спокойна вечер с вино и свещи, и топлота, аз се опитвам да й го забия отзад!
МЪЖ 2: Ужас!
МЪЖ 1: Докато спи!
МЪЖ 2: Ти си...
МЪЖ 1: Не ми казвай какво съм! Не съм те извикал тук да ми казваш какво съм.
МЪЖ 2: Не съм…
МЪЖ 1: Не искам да ме съдиш. Просто ме изслушай!
МЪЖ 2: Давай...
МЪЖ 1: Имам предвид...(Отказва се.) Абе... не знам...
МЪЖ 2: Ами, ти ако не знаеш...
МЪЖ 1: Да... там е работата, че не знам... Наистина не знам.
МЪЖ 2: Слушай...
МЪЖ 1: Какво?
МЪЖ 2: (Неудобно му е.) Не че ми е работа, но...
МЪЖ 1: Но какво?
МЪЖ 2: (Покашля се.) Не, че ме интересува, но... все пак... Вие сте отдавна заедно...
МЪЖ 1: И? Какво от това? Можеш ли да напъваш човека отзад, докато спи?!
МЪЖ 2: Не... не исках това да... Абе... не сте ли го правили преди, имам предвид?
МЪЖ 1: Кое? О, разбирам. Ама, чакай... Виж сега... Виждаш ли... Това е друга работа... Правилно настроение, любовна игра, гореща нощ, телата са отпуснати, секс във всяка пора на плътта ти, влага, аромат, първо едно, после друго, опитваш тук, опитваш там, тя няма нищо против. Бам! Вътре си... После леко, внимателно... После... нали... тя се отпуска съвсем... после...
МЪЖ 2: Добре, добре, стига, че започнах да виждам неща тука.
МЪЖ 1: Но... глей сега... Това е секс. Любов. Игра... удоволствие... Първо за нея, после за мен. Няма егоизъм... А сега фактите са следните...
МЪЖ 2: Да... чух ги фактите.
МЪЖ 1: Аз! Аз преподавам Джоузеф Кембъл на студентите си. Чета Дерида, ходя на театър, пиша учебник по културология, уважавам родителите си... хвърлям боклука, свиря на китара, цепя дърва, играя “Не се сърди, човече” с детето. И не зная какво правя!
МЪЖ 2: Не знаеш....
МЪЖ 1: Аз, мой човек, не зная какво правя! Аз не познавам себе си, а съм тръгнал да уча сту...
МЪЖ 2: Е, сега...
МЪЖ 1: … Аз не познавам себе си!
МЪЖ 2: Не може един един такъв инцидент и...
МЪЖ 1: (Прекъсва го.) Никакъв инцидент не е това, приятелю. Инцидент е да пръднеш в бръснарницата. Да напъваш своя спътник в живота отзад, докато спи, това, драги мой, не е инцидент! Това е болно.
МЪЖ 2: Хм.
МЪЖ 1: А какво, ако това се повтори? Още тази нощ например... Или се случи нещо друго? Аз утре мога да опитам да й направя нещо. (Прави жест с ръка пред гръкляна си.)
МЪЖ 2: (Гледа часовника си.) Не вярвам.
МЪЖ 1: Ох-о-о... не вярвал. (Клати глава, изпива каквото е останало в чашата му.) Няма тука тинтири-минтири, дето викаше дядо ми навремето... Няма...
МЪЖ 2: (Усмихва се.) Дядо Денчо беше хубав човек!
МЪЖ 1: Дядо Денчо няма да тръгне да натиска баба ми и да я цепи отзад, докато спи.
МЪЖ 2: Никога!
МЪЖ 1: Всяка вечер ядеше по едно парче локум.
МЪЖ 2: С орехи?
МЪЖ 1: Не. Обикновен.
МЪЖ 2: Добре ли е Дядо Денчо?
МЪЖ 1: Почина.
МЪЖ 2: (Пауза.) Не си казвал.
МЪЖ 1: Не си питал.
МЪЖ 2: Не сме се виждали.
МЪЖ 1: Не си се обаждал.
МЪЖ 2: Съжалявам.
МЪЖ 1: Айде глупости. Съжалявал.
МЪЖ 2: Съжалявам за дядо ти.(Пауза.) От какво почина?
МЪЖ 1: От диабет.
(И двамата се оглеждат за сервитьор. Виждат го. МЪЖ 1 вдига високо и празната си чаша.)
МЪЖ 2: (Изправя се.) Трябва да тръгвам. Имам среща със Стела след(Поглежда засовника си.)... Закъснявам всъщност.
МЪЖ 1: Поздрави я.(Изправя се също.) Повече няма да стъпя тук.
МЪЖ 2: Лошо обслужване.
МЪЖ 1: Лошо обслужване.
ЗАТЪМНЕНИЕ
