СЦЕНА IV
НЕДЕЛЯ ВЕЧЕР
Звучи песен от края на осемдесетте.
СВЕТЛИНИ
(Отново в домът на НИК и РОЗА. НИК е до стерео- уредбата, прав с чаша в ръка и цигара в устата.)
РОЗА: Пицата трябва да дойде всеки момент.
(НИК е погълнат от музиката. Увеличава още звука, оставя чашата си на пода, затваря очи и се унася в бавен танц. Разкопчава горните копчета на ризата си. РОЗА му обръща демонстративно гръб.)
СТЕЛА: Най-добре ще е да довършите това сами. (НИК започва да си съблича бавно ризата зад гърба на РОЗА. Тя опитва да не му обръща внимание.)
РОЗА: (Към СТЕЛА.) Не мислиш, че сме нещо... (Върти показалец около слепоочието си-" тра- ла- ла".), нали?
СТЕЛА: Не знам дали трябва да го гледам.
РОЗА: Преди много танцувахме.
СТЕЛА: (Към РОЗА.) Каква е тази музика?
РОЗА: Забравих. (Към НИК, който си сваля потника.) Ако мислиш, че си интересен.
(НИК започва да се заиграва с копчето на панталона си. Припява с песента, с цигара в устата. Потънал в танца. Разбираме, че следва стриптийз.)
СТЕЛА: Харесва ми.
(НИК танцува около РОЗА, опитва се да я съблазни в танц.)
РОЗА: (Не го гледа.) Защо не ме оставиш на мира!?
(НИК продължава танца си, опитва какво ли не да съблазни РОЗА, като на моменти е агресивен. Това продължава дотогава, докато изведнъж РОЗА скача ядосана от стола, и спира музиката. Тишина.)
НИК: (Цигарата пада от устата му. Яростен, рита чашата, която се строшава на парчета.) Защо го направи? А? Защо? Защо го направи!?
РОЗА: Някой трябваше да спре това!
НИК: Защо!?
РОЗА: Омръзна ми.
НИК: На най-хубавото място!
РОЗА: Така или иначе щеше да свърши.
НИК: Нищо ли не ти...? Това беше песента от...
РОЗА: От?
НИК: От първата нощ, когато се запознахме. Първата песен, която танцувахме заедно. (Силно.) Забрави...
РОЗА: (Прекъсва го. В лицето му. Пo-силно от него.) Забравих! ГОЛЯМА РАБОТА! (Миг.) Ти забрави да вземеш сина си от училище миналия петък! Ти забравяш рожденния ден на майка си три години подред! Ти забравяш да вдигнеш седалката на тоалетната, когато пикаеш! Ти забравяш важни неща! Забравяш, забравяш, забравяш!
НИК: Аз...
РОЗА: От мен искаш да помня, какво съм танцувала преди незнам си колко години в някоя опушена гарсониера!
НИК: Едностаен.
(РОЗА ядосано грабва една от цигарите му. Търси огънче.)
НИК: (Изненадан.) Точно така! Пропуши сега! Любовни писма, цигари... защо не си залепиш и плакат на Гуен Стефани в детската!?
РОЗА: Огънче.
НИК: На твоите години някои от нас се чудят как да ги откажат.
РОЗА: Запалка.
НИК: Не се залъгвай, че...
РОЗА: (Крещи.) Дай ми шибаната запалка!
НИК: (Подава й запалка, вдига ръце.) Няма да ти говоря за вредни навици.
РОЗА: Вредният навик вече го имам, скъпи. Това (Държи цигарата, без да я запалва.) е най- безвредното, което правя с живота си. Това са най-незлокачествените 10 минути от деня ми. От сутринта, в която се будя с вкус на повръщано; от времето в трафика на път за една правоъгълна сграда, пълна с... бюра и сиви тавани; от часовете, прекарани ...с числа.(Миг.) Аз не закусвам и не обядвам, Ник. К’ъв е смисълът? Аз си ям бузите отвътре. Виж. (Отваря си устата.) Имам дупки, колкото басейна ни. Лицето ми всеки момент ще се разпадне.(Пали.) Вредният навик го имам. (Всмуква жадно дим от цигарата.) И той не е, че дишам тази отрова, а че дишам!
НИК: Роза, искам да...
РОЗА: Какво искаш от мен, Ник?
НИК: (Силно.) Искам живота си, такъв какъвто беше преди миналата неделя. Искам да се събудя сутринта и да помириша Роза, която помня от гимназията, да стана пръв и да направя кафе, да вдигна Сами за училище, да закусваме заедно, да те прегърна преди да тръгна за работа, да си търся ключовете за колата, ти да ги намериш, аз да те целуна и да изляза, да се сетя, че не съм си взел мобилния, да се върна пак, пак да те целуна, да се обадя по-късно, да...
РОЗА: (Прекъсва го. Имитира го.) И кое ти пречи да се събудиш сутрин, да помиришеш Роза от гимназията, да...
НИК: (Прекъсва я.) Ти не си същата. Ти не миришеш по същия начин. Ти не звучиш по същия начин. Ти си различна!
РОЗА: Защо се чувстваш ТИ зле от това, че АЗ съм различна!?
НИК: Защото не си ТИ!
РОЗА: Защото не съм ТВОЯ!
.........................................................................................................................
